20.12.2024 г.
Какво подготвяме за 2025 година?С радост ви представяме някои от най-очакваните книги, които ще бъдат издадени под логото на издателство Ера през 2025 година. Ще започнем годината с "Хакни хормоните си" от Дейвид Филипс - международно признат шведски оратор и ментор. Дейвид работи с най-влиятелните компании в света като Google, Microsoft, Dell, Oracle, HP. Изнесъл е множество TEDx презентации, събрали над 11 милиона гледания. В книгата "Хакни хормоните си" той споделя своите прозрения и стратегии за управление на хормоналния баланс, което може да подобри здравето и благополучието на всеки човек.Едно от заглавията, за което сме особено развълнувани, е „Клайдио“ – разкошната детска книга на звездата от сериала „Приятели“ Дженифър Анистън. Тази история обещава да плени сърцата на малките читатели с топлина, забавление и важни житейски уроци.И през 2025...
20.12.2024 г.
Никълъс Спаркс е световноизвестен автор, филмов сценарист и режисьор. Роден е на 31 декември 1965 г. в Омаха, Небраска в семейството на професора (тогава барман) Патрик Майкъл Спаркс и домакинята Ема Мари, точно осем минути преди да настъпи новата година. Семейството му не е било богато, но Никълъс казва, че е имал хубаво детство, заедно с брат си и сестра си.След завършване на университета се издържа като продавач на стоматологични продукти, сервитьор, брокер на недвижими имоти, и обикаля почти цяла Америка, докато през 1985 решава да се отдаде на писането, а сега вече е най-продаваният американски автор в света. Книгите му са продадени в над 115 милиона копия и са преведени на над 50 езика.В момента Никълъс Спаркс живее в Северна Каролина, където се развива действието в романа му „Един ден, един живот”. Има пет деца. Написал е над двайсет романа, като всички са в...
Алеята е пълна с автомобили – лъскави, черни и тревожни, наредени един зад друг. Слизам от жълтото такси и отивам до багажника. Шофьорът изважда куфара ми и потегля.
Усещам краката си схванати от дългото седене. Подкарвам куфара на колела към входа. Вратата е открехната, побутвам я и влизам.
Униформен полицай стои на пост във фоайето. Забил е пръсти в колана си и ме оглежда от главата до петите. После се запътва към мен, сякаш разполага с цялото време на света.
Всичко у него излъчва обезпокоителна доза апатия.
Млад е, кафявите му очи имат отегчено изражение в тон с апатичното му бебешко лице. Кльощав е и униформата като че ли виси на раменете му. Обзалагам се, че когато не е на работа, виси при майка си и играе Battlefield.
– Мадам, тук не е разрешено......