Роберта Грегорио със специално интервю за българските читатели

Роберта Грегорио със специално интервю за българските читатели

08.08.2023

1.Откога живееш в Италия и какво ти харесва най-много там? Какви са разликите в сравнение с Германия?

Живея в Италия вече от около 20 години, след като се завърнах в красивата местност, откъдето са родом моите родители – в най-южната част на страната. Преместили са се в Германия през 70-те и държаха успешен италиански ресторант близо до Мюнхен. Така отраснах заобиколена от пица и тирамису и определено чудесната храна е едно от нещата, които най-много обичам в Италия, но също така и слънцето, Средиземно море, културата, изкуството, историята и гледките, които направо ти спират дъха.

Италия и Германия са две държави с много различен манталитет. В Германия са на фокус дисциплината, правилата, продуктивността, докато Италия е точното място за душата, за сърцето... Италианците са измислили философията „dolce-far-niente“ – сладкото изкуство да не правиш нищо. Това е в пълен разрез с виждането на германците за живота.

2.Кога започна да пишеш? Кой те окуражаваше най-много?

Започнах да пиша стихотворения, когато бях на около 14 г., но едва много години по-късно, докато очаквах първото си дете, успях да завърша своята първа издадена книга. Имах късмета да попадна на много професионален и окуражаващ литературен агент. Всъщност тя все още е мой агент и никога не бих я сменила. Заедно сме преминали през всякакви добри и лоши неща. Заедно с най-добрата ми приятелка, те двете винаги са ме окуражавали най-много. Нямаше да стигна дотук без тяхната подкрепа.

3.Откъде черпиш вдъхновение за романите си? Как изглежда писателският ти процес? Използваш ли реално съществуващи хора като вдъхновение за своите герои?

Ежедневният живот ме вдъхновява най-много. Например разходка из града, в който живея... обичам да седя в някое кафене и просто да наблюдавам хората или пък да седя на плажа и да гледам морето с часове.

Единствената ми рутина, що се отнася до писането, е да го правя всеки ден, дори да е само няколко изречения. Ако прекъснеш потока от думи, после е много трудно да се върнеш към него.

Винаги използвам реални хора, за да създам своите герои. Както в истинския живот, те никога не са перфектни, а ако бяха, това щеше да е изключително скучно. Моите герои винаги имат някакви недостатъци – това е, което ги прави хора.

4.Какви са другите ти хобита, обичаш ли да пътуваш и имаш ли любими дестинации?

Обичам да се грижа за градината си, да чета, да рисувам, да се разхождам и да пътувам, да. Наскоро обиколих чудесни местенца във Великобритания. Уелс е невероятен, толкова е уникално и живописно там. Влюбих се в замъците по брега и малките крайбрежни селца. 

5.Какви книги обичаш да четеш и кои заглавия би препоръчала?

Аз лично съм пристрастена към романи, които те карат да се чувстваш добре. Нуждая се от любовни истории с щастлив край и герои, които обикваш. Но си признавам, че от време на време обичам да разнообразявам с някой добър трилър.

Последно много харесах романите на Рейчъл Маркс – грабна ме лекотата, с която пише за сериозни теми без да натежава. А в момента чета с интерес криминалния роман на Мартин Грифин.

6.Кой е любимият ти вкус сладолед?

Винаги си поръчвам с вкус на лешник. Обожавам го, особено когато в джелатото има малки хрупкави парченца лешник!

7.Била ли си в България? Какво искаш да кажеш на българските си читатели? 

Все още не съм посетила красивата ви страна, за съжаление, но планирам да дойда съвсем скоро!

Искам да благодаря от сърце на читателите си. Пиша историите си с идеята да бъдат за читателя едно малко приключение, една приятна почивка в Италия, ако няма възможност да пътува наистина. Надявам се, че ще успея да накарам читателите си да се почувстват добре, да се усмихнат, да почувстват слънцето по кожата си, да усетят вкуса на червеното вино, да видят невероятния син цвят на небето и морето и да се влюбят... Иска ми се да затворят книгата накрая и да си помислят „Колко хубава история!“. Целта ми е да им подаря няколко безгрижни часове в четене. Това е, което ми носи щастие като автор.