Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за защита на личните данни

Ера в социалните мрежи Facebook Twitter Instagram Goodreads

На 6 май рожден ден празнува изключителният Джефри Дивър

  /     /   На 6 май рожден ден празнува изключителният Джефри Дивър
На 6 май рожден ден празнува изключителният Джефри Дивър

На 6 май рожден ден празнува изключителният Джефри Дивър

06.05.2022

Джефри Дивър е световноизвестен автор на бестселъри. Книгите му се продават в 150 страни и са преведени на двайсет и пет езика. Той е служил два мандата като президент на Mystery Writers of America и е обявен за почетен майстор в жанра, чиито редици включват Агата Кристи, Елъри Куин, Мери Хигинс Кларк и Уолтър Моузли.

Автор на повече от четиресет романа, три сборника с разкази и научна юридическа книга, както и на текстовете на песни от кънтри-уестърн албум, той е отличèн с десетки награди.

Най-известни и награждавани са романите му с детектива Линкълн Райм, а по „Колекционерът на кости“ има филм с Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.

 

Въпрос: Винаги ли сте искали да станете писател?

Дивър: Да. Написах първата си „книга“ на единадесет години.

Как успявате да намирате свежи идеи за историите си?

Често ме питат откъде идват идеите за моите книги. Според мен отговорността ми като писател на трилъри е да дам на читателите си напрегната история, която е еквивалент на най-вълнуващото возене на влакче в увеселителен парк. Това означава, че вместо да преглеждам вестници или списания за вдъхновение, прекарвам голяма част от времето си обмисляйки ранните етапи на книгата. Седя в тъмна стая и се опитвам да измисля сюжетна линия, която да пасва на типичния роман на Дивър: да включва силни (но не перфектни) герои, престъпници с изкривена психика, бързо изтичащо време, кратка времева рамка за цялата история, много изненадващи обрати в сюжета.

Описват Ви като „писател на психологически трилъри“. Съгласни ли сте с това?

Да, тъй като изследвам психологията на престъпността и разкриването на престъпления в моите книги: от една страна е умът на престъпника, от друга – тези, които искат да го заловят. Също така много се старая да създавам герои - както добри, така и злодеи - с психологическа дълбочина. С други думи, хората, които изпълват моите книги, са нещо повече от карикатури. Ние обитаваме техните умове през голяма част от романа. Разбира се, описвам и много криминалистична и полицейска дейност, която няма толкова общо с психологическото профилиране.

Как публикувахте първият си текст?

Бях редактор в училищното литературно списание и репортер на училищния вестник.

Лесно ли пишете, или преработвате много текста?

Не бих казал, че писането е лесно, но ми е много приятно да го правя, така че имам късмет в този смисъл. Винаги много преработвам написаното. Моят издател дори не надниква в ръкописа ми, докато не го преработя поне двадесет или тридесет пъти (и имам предвид големи ревизии).

Къде обичате да пишете?

Пиша почти навсякъде - в самолети, хотелски стаи, навсякъде в къщата ми... (Офисът ми понякога е толкова претрупан, че накрая се налага да работя в кухнята, после в спалнята... Иска ми се да имам по-голям дом.) Харесва ми там, където пиша, да е тихо (или с джаз или класически акомпанимент от време на време) и без прозорци, или да са затъмнени. Когато дойде време да напиша самата книга, изключвам осветлението, представям си сцената, която се каня да напиша, след което затварям очи и се впускам в нея. Пиша без да гледам клавиатурата.

Има ли книги за писане, които бихте препоръчали? Ходили ли сте на уроци по писане?

Никога не съм ходил на уроци. Най-добрият начин да се научите е да изучавате работата на други писатели, на които се възхищавате.

Имали ли сте някога „писателски блокаж“?

Често съм казвал, че няма такова нещо като писателски блокаж; проблемът е в липсата на идеи. Ако владеете езика и основните техники за писане, ще можете да пишете - стига да знаете какво искате да кажете. Но да разберете какво искате да кажете може да бъде адски обезсърчаваща задача. Когато блокирам – независимо дали работя върху кратък пасаж от роман или мисля идеи за цяла книга – обикновено това е, защото се опитвам да вкарам идея в пасажа или историята, където тя няма място. Питам се: какво се опитвам да кажа? Ако не мога да отговоря на това или ако отговорът не подобри работата, се отдръпвам и опитвам друг подход. Опитът да пишете книги с тема или в жанр, с които не сте запознати, е сигурен начин да се озовете в блокаж.

Как намирате баланс между и изобразяването на взаимоотношенията между Вашите герои?

Моите книги се ръководят предимно от сюжета, но и най-добрият сюжет в света е безполезен, ако няма персонажи, за които читателите ги е грижа. Затова работя усилено, за да представя човешката страна на моите герои, като същевременно не пренебрегвам сюжета. В идеалния случай обичам да интегрирам човешките проблеми в самия съспенс. В напрегнатите романи дори в подсюжетите във взаимоотношенията между героите трябва да има конфликт.

Каква част от времето си отделяте за проучване?

Прекарвам около осем месеца в проучване и очертаване на книгата си. Повечето от това става чрез книги, публикации и интернет. Разбира се, интервюирам хора, които са запознати с темите, които изследвам, но това често води до твърде много информация. По принцип това не е лошо, но е проблем, когато вложите твърде много от изследванията си в книгата. Всички технически подробности трябва да допълват сюжета, иначе нямат място в романа.

Вие сте се обучавали за адвокат. Защо мислите, че толкова много адвокати и лекари стават романисти?

Много просто - писането на романи е много по-забавно от практикуването на право. Но има и друга логика. Трилърът е много внимателно структурирана история, а уменията, които използвам за да я напиша, са същите, които използвах, когато практикувах право, например при проучване и структуриране на правен документ или дело.

Били сте и певец?

Да... Музиката е много съблазнителна,  всепоглъщаща, емоционална... Бях певец и автор на песни, не особено музикално талантлив. Хареса ми предизвикателството да пиша в много кратка структура, в която значението и формата са важни. Много по-трудно е. Пеех и преподавах музика в клубове в района на залива на Сан Франциско и Чикаго. Но това беше преди много години.

Доволен ли сте от филмовата версия на „Колекционерът на кости“? И участвахте ли в създаването на този филм?

Мисля, че филмът е много добър. Вероятно има някои неща, които бих направил по различен начин, но моята работа е да пиша романи, а не да правя филми – изглежда ми доста трудно. Не съм участвал в процеса по създаването на филма.

Какво правите в свободното си време?

Готвя и организирам тематични вечери. Когато прекарвам толкова време сам в работа, е нужно да се социализирам от време на време.

Снимка Дерек Хентхорн