Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за защита на личните данни
Роберто Савиано – „Гомор”Това не е роман! Това е цялата истина – грозната, премълчаната, неудобната, разтърсваща цялото общество.Добре дошли в новия Гомор: две гробища, две църкви, ниски къщи със сиви бетонни фасади, струпани на около петдесет километра от Неапол. Това е родното място на автора Роберто Савиано.Това е и родното място на Камората - престъпна икономическа империя с незаконни дела в цял свят. Известна сред запознатите като Системата, тя диктува правилата на висшата мода, разпределя най-големия трафик на наркотици, урежда нелегалното изхвърляне на токсични отпадъци на незаконни сметища и извършва огромни финансови измами в строителството. Държи в смъртоносната си хватка градовете и селата в околностите на неаполското крайбрежие – в резултат областта е с най-високо ниво на убийства в Европа, а раковите заболявания в последните години отбелязват обезпокоителен скок.В същото време годишният оборот на Камората е 30 милиарда евро.Авторът е израснал в това забравено от Европа място, израснал е в самото сърце на Камората. Там на тринайсет години момчетата носят полуавтоматични пистолети, а момичетата на четиринайсет години вече се оглеждат за съпруг от мафията. Няма разделение на криминално проявени и съвестни граждани, защото за цялото население на областта Камората е спасител - осигурява работа, защита, грижи се за семействата. Всеки може да разпространява дрога – мъже, жени, деца: надниците се плащат всяка седмица - 100 евро за наблюдателите, 500 евро за координаторите, 800 евро за дребните продавачи на наркотици и 1000 евро за тези, които държат наркотиците в домовете си на склад. Смените са от три часа следобед до полунощ и от полунощ до четири сутринта. Има един почивен ден седмично, а за всеки час закъснение се отнемат по 50 евро от надницата. Дори „Бърза помощ” е подвластна на Камората – при инцидент на улицата санитарите идват с линейката, но търпеливо изчакват раненият при престрелката да умре, за да не си навлекат гнева на килърите от Камората.Малцина са тези, които се опълчват срещу Камората, а направят ли го – губят работата си, близките им ги изоставят, пресата ги обвинява, че са се забъркали в нечисти дела. Или просто „чистачите” на Камората елиминират непослушните.Държавата е абдикирала.Потресен от колосалните финансови измами и ужасите, причинени от Камората, Роберто Савиано се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ.За да събере информация за книгата си, авторът прави и невъзможното:Работи като строителен работник и като асистент на китайски текстилен производител - все дейности, подчинени на Камората.Скита по „екологично чистите” полета край Неапол, където Камората заравя незаконно токсични отпадъци.Проучва системата за намиране на работа в чужбина с камористки препоръки и лети до Великобритания.Дори влиза в ролята на сервитьор на една камористка сватба.Шамарът в лицето на Камората е недвусмислено му заявление: „Знам това. И ще го докажа!”Рицар на истината, за свое оръжие той избира словото.Първоначалният тираж на „Гомор” е 5000 екземпляра. Реакцията на босовете от Камората е присмехулно-надменна. За два месеца „Гомор” надхвърля 700 000 продадени екземпляра само в Италия. Мълчанието, обгръщало дейността на Камората, е нарушено. Национални медии започват да отразяват случващото се в Неапол и близките градчета. Следват арести и конфискации на имущество на камористи. Организират се манифестации срещу Камората по улиците на Неапол.Словото постига това, което държавните институции не успяват.Шефовете на Камората осъждат Савиано на смърт.Внезапно Роберто Савиано се оказва сам. В магазините не му продават хляб, сервитьорите отказват да го обслужат, приятелите му се отдръпват, а връстниците му престават да го поздравяват. Получава анонимни заплахи, че ще бъде убит, и знае, че краят му е неизбежен.
Единствен на помощ му се притича писателят Умберто Еко. Авторът на "Името на розата" се появява по новините на националната телевизия и призовава държавниците: "Не бива да оставяме Савиано сам като магистратите Фалконе и Борселино." Малко по-късно президентът Джорджо Наполитано лично назначава на младия писател полицейски ескорт и защита – нещо нечувано в историята на Италия.Неудобните факти и болезнените разкрития в „Гомор” нарушават завинаги спокойствието на обществото.
Светът вече не е същият.
Посетете официалния сайт на Роберто Савиано.