Пепа Йорданова от "Всичко за семейството" за "Сладоледен рай в Амалфи

Пепа Йорданова от "Всичко за семейството" за "Сладоледен рай в Амалфи

07.07.2023

Кое е по-важно - дългът или сърцето

Писателката Роберта Грегорио живее като във филм на Фелини, наслаждава се на сладкия живот

През последните години все по-популярни стават т.нар. "туристически" романи. Те са типично отпускарско четиво със задължителната доза романтика, а като допълнителна екстра запознават читателите с популярна туристическа дестинация. Такива романи пише и Роберта Грегорио. До такава степен се е потопила в чара на Калабрия, че се нарича немско-италианска писателка.

Главната героиня Ливия от "Сладоледен рай в Амалфи" държи джелатерия в крайбрежното градче. Живее с баба си и разчита на двете си приятелки, собственички на съседните магазинчета. Обожава да експериментира и да изненадва клиентите си с нови и необичайни вкусове. Както я е учил татко й. Не е минала и година от неочакваната му смърт и Ливия не може да преживее загубата. Чувството за вина, че точно в този ден си е взела почивка, я превръща в работохоличка.

Младата жена няма никакво време за любов. Остават й само кратки флиртове, които угасват с края на лятото. Но в една гореща нощ край фонтана в центъра на Амалфи среща Марио. Внезапно и необяснимо Ливия се влюбва. В човек, когото едва познава, който дори не обича сладолед. Но е твърдо решена да прелъсти и небцето, и сърцето му.

Двамата се сближават все повече с всяка следваща лъжичка изкусително джелато. Но животът не е приказка и не всички проблеми могат да бъдат разрешени с фунийка сладолед. Двамата ще трябва да се научат, че дългът не пречи да следват сърцето си.

Роберта Грегорио е родена през 1976 г. в красивия Фюрстенфелдбрук в Бавария и е израснала на брега на Ампер. И днес тя живее със семейството си край водата, но вече не край река, а край морето в Южна Италия. Голямата й страст към думите си остава същата. Когато не пише и не чете, обича да превежда. Ако все пак има нужда от кратка почивка, отива на плажа и оставя душата си да се разхожда, защото е особено добра в сладкия живот по италиански като във филм на Фелини.

"Трудно ми е да определя дали съм повече германка или италианка - споделя авторката. - Но и не мисля, че е нужно. Семейството е на първо място за мен. Обичам и морето, което често присъства в моите романи. Предпочитам да си седя вкъщи на компютъра и да се губя в историите си. Ако нямах сериозни ангажименти, сигурно щях да пиша 24 часа в денонощието. Помагам в офиса на мъжа ми, който има малка фирма. Преподавам разговорен немски език в италианска гимназия, много ми хареса. Често говоря за книги с учениците. Мисля, че не трябва да подценяваме младите хора. Те са нашето бъдеще. Трябва да правим много повече за тях и с тях."

Роберта отделя време и да следи отзивите за книгите си, но не толкова от критици, а от читатели. Казва, че е важно да се научиш да работиш върху себе си. Приема присърце всички забележки, които са добре обосновано. За щастие никога не е получавала злобни удари под пояса, но е наясно, че не може да се угоди на всички.

След над 10 бестселъра авторката не се притеснява, че от нея се очаква да пише любовни романи с италиански привкус. Казва, че това е нейният свят от 20 години, него познава най-добре. Помни думите на Марлон Брандо, че само тези, които вървят по своя път, не могат да бъдат изпреварени. Е, Италия и любовта са моят път, категорична е писателката.

Не че не й се иска да пише и друго, даже има готов криминален роман. Но езикът й е твърде цветист, поетичен, замислен. Това, за нейно съжаление, не върви.

Затова пък с удоволствие писала заедно с испанската писателка Мануела Инуса. Имат издадени и коледен, и летен роман. "Начертахме заедно основната структура на историята. Мануела винаги взима женския глас, аз - мъжкия, за да можем да работим свободно. Всяка от нас пишеше по една глава и след това я изпращаше на другата. Мислите ни винаги бяха толкова сходни, че продължавахме без проблем. Преди всичко между нас имаше много доверие", споделя Роберта. Но двете не обмислят нова книга, прекалено заети са.

"Романите ми са автентични. Разказвам това, което виждам всеки ден. Във всеки герой има нещо, което наистина познавам или поне съм виждала и наблюдавала. В реалния живот непрекъснато имам пред очите си пейзажите, които описвам. Мисля, че читателят усеща това", е обяснението на писателката за успеха й.

Така и при писането на историята за Ливия живяла известно време в Амалфи, бродила по стръмните му улички, хапвала сладолед на площада. Имала нужда и от консултанти, всяка глава започва с въображаем разговор на героинята с баща й, с измислянето на нов леден вкус.

Любопитно ми е какво ще се случи с Ливия и Марио, ще намери ли нова любов баба й, какво ще стане с приятелките й, намеква за продължение на романа Роберта Грегорио.

ПЕПА ЙОРДАНОВА