Неоткрита: Живописната Хърватия
Вместо първо ръкостискане
Да не се заблуждаваме: Хърватия не е Италия. Това обаче не е непременно недостатък. Тъкмо защото Хърватия не е Италия, всяко лято хиляди италианци си събират багажа, за да прекарат своето ferragosto на някой хърватски плаж.
За жителите на двете средиземноморски страни отдавна не е тайна, че течението в тази част на Адриатическо море се движи по начин, който позволява на хората в Хърватия да виждат морското дъно, докато в Италия виждат само водорасли. Двете съседни страни поддържат съперничество, будещо много симпатии, просто защото им доставя удоволствие да се бият на дребно и да се разграничават една от друга. Италианците се хвалят, че някога императорите и кралете им са избирали хърватските брегове, за да се оттеглят в усамотение след „пенсионирането“ си – което означава, че те, а не някой друг, са внесли красота в страната. Хърватите ги контрират, че красивата природа още по онова време е била от тяхната страна на морето. Откакто през 2005 г.
популярното издателство за пътеводители „Лоунли Планет“ провъзгласи Хърватия за „Дестинация на годината, хърватите почти престанаха да се забъркват в подобни дискусии.
Докато хървати и италианци си оспорват предимствата на адриатическата част от Средиземно море още от векове, за германците и за други западноевропейци Хърватия дълго време е била бяло петно върху картата на европейските съседи. Има, естествено, и хора, например родителите на някои мои приятели, които едно време са пътували със синия си фолксваген костенурка до Югославия, за да прекарат там медения си месец. Чуят ли името ми, те се изпълват с носталгия, защото си спомнят за любимия си ягодов сладолед в Хърватия. Повечето избирали хърватската страна на Адриатическо море, защото не можели да си позволят да отидат в Италия. След време обаче родителите на мои приятели си купиха вила не в Хърватия, а в Тоскана.
Днес положението е различно. Хърватия отдавна вече не е Италия за бедни, а е по-скоро Италия „де лукс“. Много германци си купуват къщи на морския бряг. Година след година приятели чукат на вратата ми, за да ме посветят в плановете си за лятна почивка. Въпросите им са все едни и същи: къде всъщност се намира Хърватия? Разправят, че там било хубаво, вярно ли е? Наистина ли страната е средиземноморска? А аз кимам, изваждам от чекмеджето на бюрото си вехта географска карта и я отварям върху масата. Често чувам „Ах“ и „Ох“, защото повечето са били сигурни, че Хърватия граничи с Румъния. Приятелите ми се учудват безкрайно, когато виждат как страната се простира по продължение на средиземноморското крайбрежие като огромен залив; тясна брегова ивица, мънички острови, подаващи се от синьото море, удостоени с непроизносими имена: Крък, Брач, Корчула... Колкото и да им е трудно да разчетат имената на градовете и островите, приятелите ми много скоро започват да ми вярват: няма друго място в Европа, където човек се чувства толкова близо до синевата на Карибите.
Погледнем ли Хърватия на картата, сигурно ще я оприличим на панталони. Всъщност на мен никога не ми е приличала на панталони, но учителката ми по хърватски упорито твърдеше, че било точно така. Все едно дали съм съгласна с това сравнение, погледна ли картата, в съзнанието ми изникват чифт дънки. Десният крачол е крайбрежието, а левият – вътрешността на страната. Левият крачол се простира покрай Словения, Унгария и Босна и Херцеговина и стига до днешна Сърбия. Според моята учителка хърватите наричали очертанията на страната си на картата pantalone. Заемка от италиански, както разбирате. Някои обясняват с този образ емоционалната близост с Италия: хърватите по крайбрежието открай време се чувствали като крачоли към ботуша. Което, естествено, означава, че стоят по-високо от него. Хърватите от североизточната част на страната, които живеят във и около Загреб, са оформени от Австро-Унгария, затова твърдят, че страната изобщо не прилича на панталон, а изглежда като кифличка, обозначавана с хубавата австрийска думичка Kipferl. Тук веднага проличава разликата между Североизтока и Юга на Хърватия: никой южняк не знае какво изобщо означава Kipferl, съответно хората от Североизтока не са чували италианската дума за панталони. Фактът, че полуостров Истрия не се вписва нито в кифличката, нито в панталоните, допълва картината по много подходящ начин – Истрия е съвсем отделна история. Някои дори твърдят, че Истрия е приказка. Но за това ще говорим по-късно.
Първо да кажа няколко думи за хората. Смята се, че Хърватия има съвсем малко повече от четири милиона население. Сред тези четири милиона хървати живеят десетки, които завоюват първите места на европейски и световни първенства по футбол. Това явление се е разпространило и отвъд океана, стигнало е чак до далечната редакция на „Ню Йорк Таймс“. Един от тамошните журналисти писа за едно европейско първенство, по-точно произведе цял хвалебствен химн по адрес на хърватските фенове и хърватския футболен отбор. Всеки, наистина всеки играч от този отбор иска да е нападател, твърди американският журналист. Каква страна, възхищава се той, толкова малка, а пълна с големи мечтатели; за хърватите е изключително важно да са футболисти, но най-важното е да имат най-добрия вратар в света.
Дори и когато не става въпрос за футбол, хърватите много държат да не стоят отстрани. Точно днес, когато навсякъде цари криза, те приеха общата европейска валута и напук на всички зловещи предсказания вървят към успех. Изобщо не ги интересува, че другите средиземноморски страни се намират в края на Европа, и то не само географски. Те искат да са част от цялото. На всяка цена. В същото време Хърватия е страна, съставена от индивидуалисти, които не позволяват на никого да им предписва как да живеят. Чудовищната система от правила, създадена от ЕС, е предмет на разгорещени дискусии на чаша кафе; повечето я отхвърлят категорично. Тежкò на Европа, ако отхвърли членството на Хърватия! Славен Билич, треньорът на националния отбор по футбол, предпочете да плати солидна глоба след мача с любимия противник Италия, но не се отказа от критиката си срещу съдията, облагодетелствал италианците. След мача между Италия и Хърватия един от феновете изскочи на терена и се втурна да прегърне националния треньор. Макар и изненадан и видимо изнервен, той се впечатли от жеста и му отговори с братска целувка – поне така твърдят Ютюб и злите езици. Какво от това, че е треньор на „хомофобска“ страна!
Вече разбирате, надявам се, че пътуването до Хърватия няма да е лесно. Но внимавайте, защото съществува опасност да се влюбите неспасяемо в страната!
